автор: galiakara

Безпътица се крие в твойто име,
а в моето се отразява светлина.
Душата ти - студена зима е,
а моята – излъчва топлина.

Как можем с теб да се намерим
и как да пощадим сърцата си?!
Уви... един е пътят ни, премерен
с раздяла, тази вещица позната.

Но по-добре...от думите обидни.
Да я приемем, даже да боли...
за да запазим спомените свидни
за миналите светли дни дни...