Спри се ветре, не брули
листите върбови.
Ще окапят те сами
станат ли готови.
Не подканяй есента
тъжната си участ
да покрие със листа.
Все ще й се случи.
Есента е красота
със коси от злато,
а със голи дървеса –
тъкмо на обратно.
То и мен тревога днес
зла ме е заяла,
че очаквам лоша вест.
Но съм още цяла.
Някой ден ще съм печал,
скрила дъх в земята
и ще вее моя шал
вятърът- побратим.
Някой ден. Но не сега.
Днес съм под върбата
и със златните листа
си крепя душата.