автор: ulianka

"Без болката човек е жив мъртвец,
единствено чрез нея той живее."
Д.Дамянов

И ежедневно мисълта боли...
Във слепоочната ми лудост
пулсира Бог, обвит с мъгли,
с жестоката си амплитуда.

И нужно ми е да прозра,
какво е всъщност да си мъртъв?
Душите ни са божии ядра,
сърцата ни - човешка дързост.

А въздухът трепти и уж е лек,
но ето дишам, дишам, а боли.
Тежи ми някога, че съм човек
под облаци с хромирани снаги.

Но може би в горчивите мъгли
ще придобия по-остро зрение.
И всяка крачка тук да ме гори,
отвъд ще бъде без значение.