автор: Markoni55

Ут вчера вечи съм ви баба Тонка,
туй Странджата, Ивана – забравете.
Кълина ми дуйде, накипрена куконка,
на прага ми прутътри си нузете.
Баш на Антонов ден, ай тъй ришила
да доди, да мъ види, да ми съ пурадва,
съ чак ядосъф, чи ни съм извила
шийника на някуй пили с брадвата.
Ми, нипудготвена мъ свари чи съ тюхкъх:
Ни съ куси, ми речи, нося курабии.
Мъ пръхкави, мъ сладку съ тупят в устата
ни съ кът мойти, дет ут немутия,
ку тъ замеря шти струшъ главата.
Ми, гледам дан ги правя спорни,
чи бързу да ни свършват, ама зъби
ни устанаха, сал четир горни
и някуй долен, колкуту да ръбам.
Сидим, хуртувами си, нищим клюки,
чи съ улавям повичи мълча.
Ам кът съм стиснала тез пусти джуки,
кък съ гувори с пълната уста?
Душла с магаренциту, вика му Нисанчу.
Какой туй ими вързану таквоз,
ич ни ми мяза кату за хайванчи,
ший мода, щтот Кълина не е проста.
Пък на мумчето си, му вика навигатур,
де пуста гьостерица да я завъртя.
Отсрамих съ със малку винце, с бахур.
Стъкмих что годе бедната суфра.
Кафенце пийнахми, дуйде си Жору.
Пък пляска, пък съ радва ут сърце:
Туй знак ши я, дъ знайте, ЗНАК ут ГОРЕ.
Калина кът на кръстница дуйде.
Тъз рабута тъй хич ни я случайна,
ами да вземим и да я пулеим.
И хукна към мазету с чайника
лицету му кът мисичина грейналу:
Ни можи, вика му Кълина отпудир -
Ами нали съм със привозну средству.
Кък ши гу мина на обратну тоз баир?
Кък пийна, знайш съм кът природну бетствие.
Съ умърлуши Жору, мъ ни съ предава:
Дубре , на теб щи ти гу дам за в къщи,
пък ни ши пийми и за твое здраве
и чи имаме си Тонка, дан съ мръщи,
ами да меси питка и да та дарява.
тъй месечинно къщичката ни угря,
чи пак да съ путътриш някугъш тъдава,
ай тъй, с мумчету и със чилядтъ биля....
Кълина съ упъна: – Не шси ходим.
Ши додим пак, ама куга ни знам.
Ни дади даже да я изпруводя,
чи да гу видя барим тоз Нисан.
Мъ ко да ви разпраям, рабута кълинина,
пък тъй ми благу дет мъ пусети
баш на Антонов ден, затуй и имету
на баба Тонка ши ми гу сменити.