автор: sofia_air

На ниската синия до един
са сбрани на вечеря окъсняла.
Замрял оджакът, леко пуска дим
и кади гредореда по тавана.

Погачата набързо се смали -
разчупените залци дъхат благост.
Хортуват си и собата жужи –
събрани ли са, винаги е празник.
А газеникът леко залиня -
явиха се и сенки по стената.
Захраниха го.
Сънните деца
затупкаха с петички към леглата.
Жените до последната троха
раздигаха. Нагънаха месали.
А къс небе обшито със сърма
надникна в радост – хубост да добави.