автор: tomatroev

В морето не пасе трева,
край солниците не е цвете...
За теб спасителния вал
бургаският поет е.

Все тъй се ражда от калта
и кожата му свети!
И в Рай ли, в Ад ли, но са там
бургаските поети.

Понякога и тях гладът
ги води към морето.
Русалки влизат да ловят
бургаските поети.

Да имат къща и кола,
но без пари - къде ти!
Все тъй я карат на гребла
бургаските поети.

Продават пясък. Или сол.
Те имат и от двете.
Отдавна са забили кол
бургаските поети.

И по традиция, в града
разстрелват всеки трети.
Чуй как шептят: "Вода... вода!"
бургаските поети.