автор: Lefty

По мръкване.
В наболата брада на страховете,
търся да намеря пъзелче от себе си...
...и то да свети,
за да направя крачка утре,
в изгрева на изтъняла сянка...
Без фенерче, да нацеля ъгъла
на мъничко спасение,
макар трохите на нощта да са полепнали
по мислите ми ялови.
В застиналите извори на мъдростта
ризата на тънките мечти да изпера до бяло,
а копчетата ще изхвърля на простора-
вятърът да ме настръхне до забрава
и паяците от очите ми да бягат,
мрежите да сплитат далече от тавана на тъжното ми Нищо.
.......................................................
А, ти, замлъкнала на прага на душата ми,
от сламка пиеш самотата ми и се тревожиш
за контурите на познатата ти моя същност,
която губиш, като снежинки по перваза на живота.
Недей!
Спаси се,
и не питай...