автор: KalLina

Боли ме като гледам те в очите,
а погледът ти мен вини.
Боли ме, че повярвах ти за всичко,
а сърцето ми крещеше, че си ти.

Боли ме, че си обещахме много,
а думите изпълнени са с празнина,
останаха назад във времето
и само спомена за тях се връща през нощта.

Боли ме, че не си споделяме,
отсичаш всяка моя дума с нож.
Не искаш за проблемите да разговаряме,
отрязваш всяка молба с остър тон.

Оставяш ме самичка да се боря,
с проблемите в живота, с болестта,
ни дума мила, ни сълза отронена
не могат да трогнат коравата душа.

А мъничко подкрепа искам само,
рамо на което да се опра...
да плача, болката да ми олекне,
по пътя да не съм сама.

Загубиха се дните, нижат се тегобно,
живеем ден за ден, без любовта.
Упрекваш мен за всичко - безусловно,
а в себе си не търсиш ти вина.