автор: DianaStefanova

Животът – заредена цев –
cтоеше в ъгъл тесен –
дойде Стопанинът – и мен
познал – далеч отнесе –

Сърни ловуваме сега –
и бродим през горите –
щом Той говори с моя глас,
отекват планините –

Усмихна ли се, долина
мил пламък озарява –
и от Везувий светлина
път сякаш си проправя –

А нощем – след добрият ден –
съм вярната Му стража –
бдя над съня му уморен,
от пух по–мека даже –

И враговете Му – без жал –
загиват, повалени –
под мерника ми запламтял –
под спусъка притеглен –

Макар да си отиде пръв,
мен – Той – ще надживее –
аз мога да проливам кръв,
но Той – cмъртта умее –

Емили Дикинсън
Превод: Диана Стефанова

___________________________________

My Life had stood – a Loaded Gun –
In Corners – till a Day
The Owner passed – identified –
And carried Me away –

And now We roam in Sovereign Woods –
And now We hunt the Doe –
And every time I speak for Him –
The Mountains straight reply –

And do I smile, such cordial light
Upon the Valley glow –
It is as a Vesuvian face
Had let its pleasure through –

And when at Night – Our good Day done –
I guard My Master`s Head –
`Tis better than the Eider–Duck`s
Deep Pillow – to have shared –

To foe of His – I`m deadly foe –
None stir the second time –
On whom I lay a Yellow Eye –
Or an emphatic Thumb –

Though I than He – may longer live
He longer must – than I –
For I have but the power to kill,
Without – the power to die –

Emily Dickinson