автор: zebaitel

Какво ме накара да погледна през прозореца точно в този момент? Не знам. Чашата с разтворената таблетка tylolhot топлеше ръката ми, когато премрежените ми от главоболието очи се заковаха в двете сини точки. Особено синьо, турско или морско,
якето на жената местеше своите баклавични в такт с резките и движения, единият ръкав под остър ъгъл следваше цялото, а вътре ръката и стискаше ръката на момченце и го подръпваше да бърза. Хлапето не се съпротивляваше, но и не я настигаше, другата му ръка криво махало с червена ръкавичка. Излязла от работа, трябва да го прибере от училище и да го нахрани, да разтури раничката, да извади нагризаната мазна закуска измежду тетрадки, моливи, един пластмасов рицар с паднал шлем и учебници, да даде наставления и пак да отиде на работа. Момченцата в първи клас са толкова непригодни за училище, сутрин почти спят в ръцете ти, топли, миришат на сънища, бързаш, все ги влачиш на една ръка зад себе си, после ги влачиш обратно, не чули и не разбрали домашното, завеяни, разсеяни, твои.
Другото синьо е голяма газова бутилка, точно същият цвят. Поставена е в нещо импровизирано на три колела, бивша детска количка, леко наклонена напред, ракета, готова да излети от установката си, макар и с дюзата напред. Човекът, който я тегли не бърза, но в даден момент ще пресече траекторията на жената, която бърза. Обзема ме неуправляема тревога, защо трябва да се пресичат двете траектории, синьото започва да ми се вижда много неестествено еднакво и заплашително, като два войнишки мундира с войниците вътре. Ако са еднакъв цвят, значи войниците са от една и съща армия, не може да е застрашително. Елизабет Томпсън и нейните войници в Сутрешна проверка, раздърпани, гледащи в различни посоки, само две от униформите са в цвят и сякаш обърнати една към друга, какви ги мисля?! И като капак, стихът на лорд Тенисън: theirs not to reason why, theirs but to do and die...Човекът с бутилката леко ускорява крачка, ъгълът между двамата вече е почти прав. Едната му ръка е пъхната в джоба на черното яке, черна плетена шапка е нахлупена почти до очите му. Верно, че е студено. По телевизиите нонстоп предават за вчерашното нападение на джихадисти над редакцията на френския хумористичен вестник, убити, ранени, днес ново нападение, полиция, хора мълчат и стоят в студа на площада, мълчанието е тежко, но тежи само на места, върху невинните. Другите вярват или си мислят, че вярват, правят куршуми от вярата си, забиват ги като инжекции в невярващите, раздробяват тела, за да спечелят души, взривяват своите...theirs but to do and die. Една жена на скутер с черно яке и кръгла черна каска, от която се подава светла коса кара бавно по нагорнището и стига до синьото яке с детето и мъжа точно когато пътищата им се пресичат. Детето се обръща по посока на скутера, мааамо, виж, и аз искам такъв и се спъва в задното колело на бившата детска количка. Тряяяс! С ужас поглеждам в краката си. Чашата ми с остатъците от tylolhot е образувала порцеланова звезда върху плочките, с мокри лъчи и безброй парченца, само дръжката е отлетяла под един стол и все още се върти като пумпал. Ще я събера, ще измия, ще се преобуя, но първо да видя какво...Русата със скутера се е скрила зад завоя. Човекът с бутилката и синьото яке се суетят около малкия.Човекът маха с ръце, сигурно се извинява, подава на детето изхлузената червена ръкавичка. Майката изтупва малкия от праха, той не плаче, макар да личи, че е паднал по очи, защото тя му бърше бузите и му нахлузва обратно шапката. Разминават се.
Всъщност, униформите във всички батални сцени на Елизабет Томпсън са червени. А стихът на лорд Тенисън, наистина възхвалява геройството на Леката кавалерия в Кримската война, но във всички учебници по история се подчертава недалновидността на командващите и безсмислената жертва на загиналите.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------“…theirs not to reason why
Theirs but to do and die”
/The Charge of the Light Brigade/
„...не е тяхна работа да питат „защо”,
Тяхната е да се бият и умрат.”