Докоснах цвете и го заболя -
от болката венчето си оброни.
Притихна цяла старата гора
и чувах само скърцане на корени -
чак клоните приведоха чела
и шибаха лицето ми със листи,
а дънерите долу от дола
катереха се, за да ме притиснат
в пръстта...когато болното цветче
надигна се и в мене се погали -
„Докосвай ме, обичащо момче,
но знай, че с обич можеш и да палиш..."