Забравена истина разпва на кръст
съдбата, приела последно причастие
и капе тъгата, по черната пръст,
от страшните рани на минало щастие.
Вината, понесла венеца трънлив,
оплаква студеното чело на Прошката,
изрекла с молитвено чисти сълзи
лъжа, изкована от сребърни гвоздеи.
А Вярата гасне - пламък на свещ
догаря в олтари с виновно мълчание
и шепне в иконите, тих и зловещ,
греховният мрак на езично желание.
И сякаш препили със Божия кръв,
съдрали последната риза смирение,
пируват страстите с късчета плът,
по белите кости на сетно Спасение.