Виелицата глас извива
и блъска вятърът врати.
Покриват бели съвършенства
тераси, покриви, коли.
Мотор изхълца – не запали –
и той не може на студено.
Свистят антени, вият фуги,
пране почуква вкочанено.
Но след минута ще е вътре –
тук беше някъде вратата.
Снежинки пълнят му очите
и чува само глас на вятър.
Пространството встрани от него
закриват мрежести дантели.
Светът е в друго измерение
и свива своите предели.
Изчезнаха познати звуци.
Реши да седне, да почине.
“До подлеза човек измръзна.” –
ще кажат утре в бюлетина.