автор: verysmallanimal

Земята, казват, била топчеста. Може, ама надали - накъдето и да тръгне човек, все е плоско. Както и да е, истина е, че всичките неща идват и си отиват в определен ред и това е от бая години вече.
Да вземем Коледа и Новата година - всяка зима идват, поседят малко, дорде народът вземе да забелва очи от ядене и пиене, а после си отиват. По различните краища те дават знак, че идват по различен начин - къде звънчетата на Дядо Коледа, къде пак звънчета, ама на Дядо Мраз и така нататък. При нас знакът за тези празници е топуркане и пъхтене. Отначало тихичко, далечно накак, а после се усилват и усилват, докато из цяло село не се чува нищо друго. Понякога топуркането иде откъм Сливен, а понякога откъм Казанлък, но не пропуска ни една година. И си знаем - време е да зажумим и да се хвърлим в празника. А там вече - кой кого, както казват.
Никой не помни имало ли е преди други някакви знаци, но и да е имало, отдавна е било. А после дошла оная зима, когато някой си Петко Торлака изтървал прасето. Точно така - изтървал го таман да го бодне с ножа в гръцмуля. И прасето - свинска му работа - хукнало да си спасява живота, обричайки с тази си постъпка цялата торлашка фамилия на глад. Ама Торлака и той корав - стиснал ножа по-здраво и търтил след прасето. Профучали двамата през цяло село и се изгубили в дерето. Известно време се чували тропот и попържните на Петко, а посл;е и те заглъхнали. Жената на Торлака седнала на стъпалата към къщата и зачакала - щото знаела, че мъжът й е инат и няма как да не хване онуй прасе. Тъй, ама на - минал ден, минала седмица - нищо. Ни Торлак, ни прасе. Кандардисали я комшиите, влязла женицата вътре и се захванала с къщните си работи. Върши каквото върши, пък току наднича през джама. И тъй минала зимата, после пролет,и лято. Наляли виното есенес и дорде се огледат маминдолци, ей ти я на зимата. И дошла оная нощ, дето цяло село се стреснало от тропане, квичене и викове. Наизлезли хората по дворовете да видят каква е тая страхотия и какво - изведнъж откъм байрусковата къща, дето е на самия край на селото, се задало едно прасе. Търчи, ама търчи, чак езикът му се влачи по земята. След прасето, стиснал дълъг, тънък нож в ръка - Торлака. И неговият език виси и се мандахерца насам-натам. Цялата работа траяла няколко минути, колкото всички да познаят, че туй наистина бил Торлака, а някои дори познали прасето, щото имало особена шарка на гърба.
Отдавна е било това. Ще каже някой - ама не може тая работа, мушия някаква има тук. Да, обаче може. Всяка година по едно и също време маминдолци не чуват звънците на дядоколедовата шейна, а топуркането на прасето и Торлака. Малко след това те се появяват от единия край на селото и без да се озъртат изчезват в другия край. Селяните махат с ръце на Петко, ама кой ти гледа - търчи след прасето и хич пет пари не дава.
Така е по нашия край. Тази история налива вода в мелницата на тия дето викат, че земята била кръгла - щото как инак всяка година, като по часовник Торлака и прасето ще се явяват в Мамин дол?
Та, топчеста ще да е, пустата земя.