автор: Galatea

Ние, родените в тази страна,
гордо живеем даже в глада,
с патриотизъм и с доброта,
пишем страдалните свои слова.

Искам да зная само това:
Има ли братя, сестри по душа?
Някои в тъмнината изглеждат така.
Колко жестока е тази лъжа!

Всичко най-мило ти шепнат безчет,
щом се забравиш, грабят наред.
После ще видиш и други дела,
подло и скрито ти пращат врага!

След това ехидно гледат след теб,
жалък и глупав е твоят портрет.
Бяло лицето рони сълзи...
Кръвта чиста бушува, сърцето разби.

И после нататък тъмният цвят,
подсказва ти ясно:
Това е твой враг!
Навеки познат!

Заставаш смутено и настрани,
а той продължава да те следи,
приятелски и истински ти мълви,
кажи си тайните, да ги разгласи!

Говори за теб и свои лъжи,
но вярват му само слепи глупци!
Чистата свята човешка душа,
свети кристална - далеч от врага!