автор: atom

Щом убиецът твърди, че точно той пролива кръв;
щом убитият си мисли, че е точно той нещастник,
значи те не знаят нищо за изкусния ми път,
който аз закрилям и следя нататък и обратно.

Този път за мен е близък - уж далечен и забравен;
светлината е тъждествена на сенките си мрачни;
всички скрити богове пред моя взор се появяват,
а срамът им и величието също са еднакви.

Колко болни са - които да ме срещнат не успяха;
а за другите съм полет и крилата, дето литват;
аз умът съм на страхливия и тежката уплаха,
аз съм както пилигримът, тъй и славната молитва.

Боговете на мощта жадуват нежно моя дом,
но напразно Седемте велики бога го желаят.
Ала ти, смирен човече, влюбен в чистото добро,
ме намираш и се връщаш пак в пределите на Рая.

-------------------------------------------------------------------

Brahma

If the red slayer think he slays,
Or if the slain think he is slain,
They know not well the subtle ways
I keep, and pass, and turn again.

Far or forgot to me is near;
Shadow and sunlight are the same;
The vanished gods to me appear;
And one to me are shame and fame.

They reckon ill who leave me out;
When me they fly, I am the wings;
I am the doubter and the doubt,
And I the hymn the Brahmin sings.

The strong gods pine for my abode,
And pine in vain the sacred Seven;
But thou, meek lover of the good!
Find me, and turn thy back on heaven.