автор: Lisica

         (на най-синеокия мъж в ХуЛите)

Нахлуваш като вихър безпощаден
в живота ми разлистен кръстопътно,
в очите ми - горчиво тъмно вино,
в съня ми -на парцалчета провиснал
от клоните на дяволските ми желания....
Бушуваш гневен,търсейки пролуките
в сърцето ми-звънче премръзнало
и незвъняло, но от теб събудено...
Синеоко мое, прелестно чудовище,
обсаждащо с войските си сърцето ми,
наблизо триумфално яздиш коня си,
запалил крепостта, насилваш портите...
Недей руши, сама ще ти отворя,
ще се разбягат призраци отколешни,
населили бездомното ми минало,
превръщащи се в пепел при докосване...
Ще имаш всичко, полет, сЪлзите ми,
прошепната любов преди разсъмване,
и изгорила ядно всичко вчерашно,
ще разцъфтя до теб за ново сбъдване.
И разпнат, и замаян, ще възкръсваш,
прелял се между утрото и залеза
в изгарящи целувки и докосвания,
които ще те карат да се връщаш.