Живеял некоги един тръговец. Жената му умрела рано и он останал, сиромата, самичък с момиченцето нги. Добре, ама бекярин се не седи, еле па с мининко дете и тръговецо се видел у чудо, та се повторил да се ожени па. Ама зимал една филоксера, къде и у врачанско а нема – зла и ниела на субиздра, тава се никоги не било засмивало! Ама кво да праи човеко – требва да земе вдовица и он, коя мома ше го прибере с дете.
Вдовичката, къде му се паднала довела две момичета и она. Доведените щерки приличали също маки си. Още у пунделнико след сватбата мащехата зела да фули заварената си дъщера, да а кара да работи най-тежката работа у къщата, а да а рани сал с кво остане. Манко по манко пробутала на завареното сираче да се облача с овехтелите дреи на доведените си сестри, изпъдила го и из собицата му, та да постеля там – на жешко и на чистечко – на ньойните си дъщери. Като си свръшела работата, мининката седала до кюмбето да се сгрее, там къде било сандъчето с пепейо и затава сички зели да нги викат Пепеяшка. Момиченцето не смеяло да каже „Връв!”, що баща му се одел по пътищата по тръговия и се не пибирал много дома си, та на неги сърце нги не давало да тормози баща си с дребни дертове.
Минали години, Пепеяшка се така тръпела да а газат като мост, да а фулат и обиждат. Един ден царо на царството (тама къде живеяли) супщил, че ша праи забава вечерта на сборо на царството. Забавата била за сино му, белки таа шушумига зeме та се ожени и он като ората. Поканени били сички моми (и млади вдовички у краен случай) у царството да дойдат, да едат, да пиат, да играат, да пеат и да се веселат. Сестрите на Пепеяшка моментално се надръндили да одат и они, що също били моми и ги не сврътало дидат на сбор бъш у царскио дворец. Зели да се стегат, зели да си дират рокьи, чеели, папуци, дреи, чарапе, червила, белила и те така. На Пепеяшка нги се узело видалото от толко шианье, пранье, гладенье и лъскане на чеели. У къщата сал за тава се приказвало. Доведените дъщери на търговецо стояли заман пред огледалото да се фръцкат у секакви дреи и да пробват секакви гердане, гривни и обеци. Най-накраа дошол сборо, тия се облекли кво се облекли, осунали се у чеeлите, Пепеяшка нги напраила и коковете и най-накраа пошли.
- Оффффф, чек да седна и я, че крак не съм подвила днеска, тия ме баталисаа! – седнала Пепеяшка до празорецо и зела да нги кима и да ги изпраща. Па по едно време зинала да реве.И кък си ревала, вратата се отцебила и у собата улезнала кръсницата на Пепеяшка. Таа била дръта вещица, ма от добрите - къде гледат на ръка, разваят магии, баат от уроки и леат куршум от страх. Като видела момичето да реве така жално, много нги домъчнело.
- Що ревеш сеги, Маро – така била кръстена Пепеяшка, ма сички нги били забоварили името, сал кръсницата не била. – Що ревеш, на тетка момичето? Сакаш дидеш и тизе на сбор у дворецо ли?
- Сакам, тетко! Де да можеше дида и я на сборо, да удара едно Чичово, дако съм балдисала, знаш къ обичам да се фана на орото...
- Па коя ти е? Те съга ше напраиме така, та дидеш и тизе. Беги до бостано ми донеси една тиква.
Пепеяшка отицала до бостано и довлекла една дубре гулема бела тиква от ония с рескавата корица. Кръсницата извадила една гьостеричка из ръкво си, буанала у тиквата и оп! - те ти каляска, ама убава ли – ау! Целата у злато и сребро и укичена с копринени перденца. После надникнала у капано за миши, вътре се били фанали 6 мининки мишленца. Кръсницата нги пребаала нещо и они се препраили на кони, ама едни дорести и убави кони, като на Сандо Радин кобилата – сивки и на бели пулове целите. У тава време минала мачката с един фанат плъх, кръсницата зимала плъо из устата й и го напраила на кочияш – ама същи убавец с едни засукани мустаки, да ти е кеф да го гледаш. Одзаде за опашницата на каяската намерили два гущера къде кръсницата ги препраила на прислужници и сичко вече било готово да поаждат. Добре, ама Пепеяшка, колко и да била доволна от каручката, зела а се повръта като недарена сваа и да се изстъпиня нанадзад.
- Глей къф ми е протръкан и кръпен фистано, къ дида така на сбор – зела се вайка она. – Они нема ме пущат и на край село, кво остава да флезна у дворецо.
Джагерицата сал се подгигилчила поди мустак и пипнала Пепеяшка с гьостеричката си. И закръпените дрешки на момичето станали чисто нова рокья – ама като булченска, толко била убава. Такава немало у целото царство, била пошивана с бисери и мъниста, а на врато на Пепеяшка висело герданче за приказ, косицата нги била напраена на кок и навита на масури, целата била много убава. Зела се оглежда у огледалото и не можла да се познаа.
- А свали тия налъме от краката си и се насуни у те тия стъклени папучки – рекла накраа кръсницата. Момичето обуло папучките, качило се у каяската и пошло и оно на сбор у дворецо. Преди да пойдат, кръсницата нги запрещала много строго:
- Маро, да не забовариш, тетка, си пойдеш точно у дванаасе часо. Една минутка а се забавиш, сичко ше си стане къ си е било – каяската ше сане тиква, коните ше станат миши, кочияшо – плъо, а рокьята – старата ти дрипа. Да знааш, че не изпълниш ли тава, ше береш голем срам! Чу ли?
Пепеяшка рекла, че е чула и пошла, наилена като варена глава от уше до уше. Като стигнали у дворецо, един слуга, къде бил на вратата и вече се чудел кък моа у тава царство да има толко сбръкани моми да сакат принцо за мъж, веднъга тишол при царо да му каа, че е дошла неква принцеса де никой а не е виждал досеги. Принцо сал тава и чекал, що вече бил огледал момите от неговото царство и ич ни една му не фанала окото. Рекъл си, чек да вида таа па дали знаа колко уши има по главата, тишол да а срещне и кво да види – ма убавица, ма стоятна, ма пуканка съща! Чък свирджиите ги занемило, госкето зело сал да глеа като светнато и да си пошушва – Дей, ква убавица! Алии, а убава ли е таа?! Момите зели да а гледат на кръв, да оглеждат рокьята и коко, та да моат и они да се догодат така неко друг път, ама надали, що у царството немало толко добри шиваче и фрезьоре. Нали на тоа сбор се очеквало принцо да си избере невеста, та сички моми се били добре нагиздили, та чък връшно и сека се надала он да избере бъш ньеа, та да се оженат и да си заживее царски у дворецо. Ама като дошла таа преоданка, къде никой нищо не знаял за неги, принцо сал у неги зел да гледа и мани друго, ми а турил да му седне от десната стрън и като почнало орото, се фанал до неги. После турили масата, имало сборянска чорба, имало сиреньива баница и офчо кисало млеко, имало юта рикия и червено като кръв вино, па даже и бел отел имало, имало пълнени ягънца, имало кюфтенца, имало гъски с препечена кожица, имало и торти с нишесте, и баклава, па и лакумени баници имало. Принцо ич се и не замръсил, ми сал у наша Пепеяшка гледал и принасал пред неги кво се не сетиш. Она па седнала до доведените си сестри и зела та си споделила раната с них, приказвала си и нги обръщала фнимание. Они ич и не можли да познаат, че тава а Пепеяшка. Ама ич! После па играли и оро, и грацки танци, и сръпско, а принцо – сал у Пепеяшка му били очите, сал с неги играл и си приказвал. Горката, ептем нги изфирясало от главата кво била запрещала кръсницата. Изведнъж чула, че часовнико на пьощадо зел да бие за дванаасе часо! Таа затра се съсетила за магиите и като се рипи – побегнала като заяк. Тицала бръже, ама едната папучка се заглавила между каманьете на стъпалите и там си и останала. Немало време да се връща да а дири Пепеяшка, що сичко зело да се преправя кво си било. Ама принцо ич не седел да чека да му избега убавицата, супордисал се по неги. Тицал, падал, ставал – ама не – пилето било изфръкнало. Сал едно папуче стъклено се било заглавило между камъньете и принцо го зел да му е за спомен. Зел да разпитва некой не е ли видвал убавицата, ама никой не бил а видвал. Рекли му, че покрай них било притичало сал едно слугинче, ма убавица – нъцки! Принцо много се смаренгясал. Кък да намери убавицата?
През тава време Пепеяшка дотицала дома си пеши, що каяската отдавна била станала пак на тиква, а от убавицата от бало била останала сал една папучка стъклена. Пепеяшка а скутала и като си дошли доведените й сестри, зела да разпитва кък са минали на сборо. Они зели да разправят кък се веснала една чудна убавица, ама като зело да бие часовнико за полунощ, она се спущила и бегала усвет. От неги бил останал сал един стъклен налъм, принцо го намерил и през целото време сал у неги гледал и бил много сговнясан.
- Принцо сигурно се е фюбил у таа непозната убавица – рекли они. И познали, що тава си било бъш така. Принцо се бил фюбил до ушите у убавицата със стъклените папучки. Ама толко се бил фюбил, че легнал болен. Накраа царо се видел у чудо и супщил, че принцо ше земе за жена таа мома, къде успее да налундзи стъклената папучка. Измекяри от дворецо зели да обикаят къщите на ората и да мерат папучката, белки стане на неко мома или у краен случей на неко млада вдовичка. Одили, мерили, стигнали и до къщата на тръговецо. Сестрите на Пепеяшка тайно се надали да моа се насунат у папучката, ама и двете били щапести, та колко и да се мъчили, не успели. Тогива Пепеяшка пристъпила и рекла:
- Ей, нищо не става от вазе, една папучка не моете да насунете. Дайте да ви покаам къ се праи.
- Таа па! – зели се илат сестрите нги. – Тебе да те не е гонил Пенде Лудио, ма!
Добре, ма измекярите от дворецо рекли:
- Таа мома ли е? Е, щом а мома, требва да пробва и она, що така ни е запрещал царо и не требва да изпущиме ни една мома.
Тогива Пепеяшка си затръкала крако, що таман се връщала от водните градини, къде била полявала пиперо и манко била кална, и насунала папучката без никакъв зор. Сички се облещили, ама ептем се облещили като видели, че Пепеяшка вади другата папучка из джебо си и а налундзва. Тамън по тава време покрай них минвала и кръсницата, та пак извадила гьостеричката и грозната закръпена рокья па станала убава и модерна.
Тогива доведените сестри на Пепеяшка се спущили да а цаливат и да й се молат да нги опрости къде са а били и подигравали, ама она рекла, че нема да нги дръжи гарез и сички отишли у дворецо. Още на другио ден царо викнал поп Шойко у дворецо да венчаа принцо и Пепеяшка, та да не земе некой от них да се съпикяса и да разкандърдиса. И дигнали сватба за чудо и приказ.