Той спира всичко със дъха си този вятър северен.
Затръшва портите във нас. Скрежи в душите ни.
Навява преспи нелюбов в преддверията ни.
А най-убийствено и разрушително е
това, което се опитва да направи с вярата ни -
онази, бабината вяра, скрита в раклите,
помежду губерите и годежни дарове...
Окото на умиращата вяра вакло е –
по-вакло от очите на красива бяла българка,
промъкваща се крадешком по икиндия,
нагоре в планината тихомълком,
където самодивските хора се вият.
Извива вятърът на клони и на жици пръстите.
Снегът затрупал е пъртините дори към Рая.
Старици няма даже - да се кръстят.
Духовна зима, а не виждаш края й.