автор: Rodenavlotos

Дърво от декемврийската камина,
един изпълнил ролята си бъдник,
изтлява бавно Старата година.
Оттук нататък ще й бъдем съдник,

а днеска просто край камината ще се погреем,
защото зима е и топлината ни е нужна.
Навярно някой да я съди ще посмее,
преди последната й служба да отслужим,

но аз си мисля, трябва да сме съдии на себе си.
Оттук нататък белезите си ще носим,
с онази непресекваща потребност,
под дрипата на самосъжаление да просим,

дори когато на трапезата ни нещо има.
Ако погледнеш във очите лебедите,
ще видиш отразени в тях любимите,
дори когато страдат от безхлебие.