автор: pc_indi

цялото, с продължението

Веселин е октопод
от прославен плюшен род.
Син, с лилави петънца,
с точно осем пипалца.
Във момичешката стая
как попаднал, сам не знаел.

Не, че скучно там било...
Стая- чудо, няма спор!
Със надиплени перденца
на снежанки и джудженца,
одеалца с пеперуди,
феи и принцеси чудни,
и тапети с Мини Маус,
джуфки, рокли в пълен хаос...
От зори до вечерта
там царувала игра!
Понитата звездочели
теглели каляски бели
до вратите на палати,
във които светско парти
често правела си Барби.
Толкова било забавно!
А пък в кукленската кухня
пържели се меки бухти
и различни вкусотийки
от накъсани хартийки.
В чайниче дори кипял
чай с кори от портокал.
В стаята на двете дами
весело било и само
покачен на рафт един,
тъжно дремел Веселин.
Тъжно дремел и скучаел,
а така му се играело!
Би помъкнал и каляска,
но видът му само стряскал
фините и нежни кукли
и изправял всички букли
по главите им... И не-
друго си било с коне!
Би сервирал и кафе,
чай с бисквити и парфе...
Скачал би и на въже,
ала...не, и не, и не...
Нямало игра такава,
дето октопод да трябва.

Но пък ето, че веднъж
появил се малък мъж,
който им дошъл на гости...
Поиграли, яли торта...
После, както си стоял,
октопода той съзрял.
Мигом грабнал възхитен
веселинът натъжен:
" Ах, какъв е хубав само!
Същия купи ми, мамо!... "
И се тръшнал този мъж
като...топче кал на дъжд,
заревал със всичка сила...
Майка му се изчервила,
после се и разгневила...
Но госпожиците мило
рекли: " Да го вземе, моля!
Щом за него има роля...
Ние с него не играем...
Може би у нас скучае...
Може би е по- добре
да живее при момче..."

Весел станал Веселин,
назначен за властелин
на морето ( от чаршаф)
и забравил що е рафт.
Влизал в люти морски битки
със пиратите карибски,
корабите им обръщал...
С осем пипала прегръщал
и спасявал галеони
със съкровища милиони...
До нечувани земи
пътешествал Веселин
и замръквал всяка вечер
на различен бряг далечен
с уморени пипалца
на щастливи петънца...

Има и игра такава,
дето октопод си трябва.

* * *
Има и игра такава,
дето октопод си трябва...
Има даже сто игри,
Веселин разбрал какви
щом порастнал този мъж
като малък гъб на дъжд
и започнал срамежливо
Веселинът си да скрива
( а и другите играчки... ).-
да не си личи въобще,
че е някакво дете.
Но и малко тъжен бил,
с него щом се разделил...
И изпратил Веселин
там- във детски клуб един-
да игре със децата,
да му светят петънцата
в най-щастливото лилаво.
Да се забавлява славно!
Тъй заминал Веселин
малко тъжносиньо син,
с притеснени пипалца,
на тревожни петънца.
И така се озовал
в плюшения нов квартал
с меки ленени пердета,
със дивани на цветчета,
със люлеещи се лампи
и възглавнички със щампи,
в къщичката със комин
и със рафт, но не един,
а на няколко етажа
всичките герои важни
си живеели задружно.
И забравил що е тъжно.

И полека Вселин
с всички се сприятелил
- със един елен кариран,
с топло шалче от кашмир,
който имал даже брат
с белички рогца от плат;
с малки понита игриви
с дълги, разноцветни гриви
от нарязани конци;
зайци с дръпнати уши;
с три сестрички таралежки
с точки и бодлички смешни;
със мечокът -иконом-
плюшеният Чичо Том
със дантелено жабо
и изискано палто;
с елфи с островърхи шапки
и с една зелена жабка...
Имало и романтична нотка-
влюбил се във кашалотка-
миличка и от басма
на индигови цветя,
със очички- незабравки.
Казвала се Лейди Здравка.
Той и другите герои
трудели се неуморно
за игрите на децата,
за смеха и веселбата.
Той усмихнал даже Ками,
дето плачкала за мама,
дето зъбче ѝ растяло-
малко кривичко, но бяло.

Много ангажиран бил
октоподът Веселин.
Ремонтирал камиони,
сменял фарове и брони,
имал роли и в театъра
в разни весели спектакли...
В кухнята дори приготвял
торти, мъфини страхотни,
правел даже и салати
с малки, дървени домати,
авокадо и чушленца,
краставички на парченца...
А понякога търпял
него да го сготвят цял
в тенджерките със капаче
и разбира се, не плачел.
А дори веднъж един
малък бебегосподин
си отмъкнал Веселин
- стреснат, пребледняло син,
но Йоанка ги настигнала,
извинително намигнала
и отнесла Веселин
- вече по- спокойно син,
при успокоена Здравка
с две блестящи незбравки...

Тъй я кара Веселин
-този плюшен господин.
И стареят пипалцата,
потъмняват петънцата
- не от немощ и от старост,
а от работа и радост.
Тя играта е такава-
всичко бавно остарява...
Важно е да е щастливо,
да не се използва сиво
и...по време на игра
да не мислим за това!