автор: veronikas

Броя оставащите стъпки
до другата страна.
От смелите постъпки
се уча да греша.
Събирам всичките си мисли
в ъгъла на вечерта.
Наздравица за съвестта,
за любовта и за страха!
Навън нощта заспива права
с наведена глава.
От мен до теб е дълга права,
и купища изгубени неща.
Тъгата ми на малки глътки
допива нежността.
От лудостта ми по-ненужна
е способността ми да греша...