автор: Rodenavlotos

Капан за гларуси и непразнували, вали...
Вали по всички правила на гравитацията –
отвесно, тежко, като бъркане в душата ти. Дали
това е част от всички Коледни небесни знаци?

Който си имаше, прибра божествен дар
от хората, които го обичаха.
В един окъсан от прелистване буквар
светът се учеше молитвите да срича -

усърдно, като палаво дете,
очакващо да се разминат пакостите.
Не знае - Господ няма време да чете,
подминал не едно разплакано.

Вали...след слънцето, навярно също знак.
Той не чете, разчита със знамения
да ни накара да усетим как
и колко сме до отказ, и до болка тленни.

Вали дъждът, и вън, и вътре в нас,
по протежението ни вали, неумолимо.
А някакъв натрапчив, странен глас,
ни шепне под сурдинка: „Идва Зима!”