Христос отвисоко ни гледа сега
и само си спомня:" Роден съм в студа!"
Със огън разпали човешки сърца!
С Любов ни изпълни за вечни дела!
Един по един след Него вървим
и въпреки злото за Него мълвим:
"Дай сили с Любов добро да творим!
Прости ни, че неусетно вечно грешим!"
С безкрайно смирение Той ни търпи
и казва ни с благост:" За Бога - тръгни!
Напред към Велики и Светли дела!
Със обич да стоплим света във студа!
А ние объркани в тъмната нощ,
слепи за светлината - тънем в разкош.
Хилядолетия вече така, не можем
да достигнем на Бога целта!