Станал съм майстор
в Нищонеправенето…
Толкова съм усърден,
че нямам време за друго…
Понякога нощем работим само аз
и фонтанът отсреща.
Занаятът е тежък.
Желаещи да поемат
работа много, но малцина
оцеляват в безветрието.
Хубаво е, че хората
оценяват усилията…
Майсторлъкът ме грабва
и упоява.
Действа като наркотик
и те кара да преминаваш
бариерите на реалността…
На работа!