автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от босненски)

Имам цифром и словом
двадесет и три бръчки
и това е моето имане…
Бяха тревичка и
сега ме е страх, защото...
Сега са като момчета,
които първата сила опасват,
но се страхувам...
Постоянно е в ума ми
че младите хора,
при повикване по име,
трябва да бъдат бдителни
и да се пазят един друг,
докато ме няма,
но се страхувам...
И се изграждам в сърмена тъкан.

Как мога
да се изградя в сърмена тъкан.
Как мога
да имам сребърен блясък на ръцете си
и да мечтая…
след осемдесет и осем...

Как мога
да направя моят въздух да ме заслепи
с ръка, да премине в лицето ...
да застане зад челото, да навива нишки
в ябълката на живота, която се върти,
диша и блести отвътре...

Как мога
да ви виждам, докато ме няма,
тялото ми е празна тъмнина,
а жълто-зелена светлина струи – пътека или
дава знак
за живот под косата…

Завъртам се и летя
чрез костта.
Чух, че се тропна, как да
отключа черупката,
когато краят на костта е втвърдена
и ръба е изгорял…

Как мога
ясно да виждам сребърни снежинки на пътеката
и да дишам само на това място,
а около мене да играе зора, да чувствам,
че костите са изчезнали
и да ме напусне страха като по чудо.
Само да мога да прогледна, че това съм аз
и около мен всички са еднакви…