автор: dedenze

Някой звънеше на пожар и тропаше на входната врата, скочих бързо, досетих се, че това е бай Иван, съсед от четвъртия етаж. Чуваше тежко, нямаше слухов апарат, говореше високо, мислейки, че и другите хора са като него.
Следеше устните и се приближаваше максимално до говорещия. Носеше 3 празни щайги, които близкия магазин изхвърляше до кофите с боклук. Бях му помогнал да си включи преобразователя на цифровия сигнал към стария телевизор и оттогава ми носеше дърва, съчки, подпалки за печката, които намираше по улиците и градинките. Миналата седмица беше довлачил един, солиден дънер и сега се чудех как да го нарежа, явно трябва да купувам дърворезачка. Панелният апартамент се превръщаше в дъскорезница, но сърце не ми даваше да прекъсна радостта с която вършеше тази благодарностна дейност. Поканих го да влезе и пийнем по една ракия, но той погледна часовника и каза:
- Друг път, рано е, с приятели се срещаме на една пейка в мола, на топличко, затварят чак към девет, що не дойдеш и ти, да си поприказваме, хем да се разходим – смънках, че имам работа и той потегли с бодра крачка.
Беше по-възрастен от мен, преминал осемдесетте, живееше сам и повече от бедно. Обличаше се чисто и спретнато, миришеше приятно. Имаше син и роднини, но за 10 години, никога не съм виждал, някой да го посети !? Когато се запознахме за първи път ми каза:
- Имаш ли малко време, поседни да поговорим, самотата е лошо нещо. При тебе поне внучката ти водят, но и ти си сам, трябва да си помагаме с каквото можем. Имаш ли нужда от помощ, викай ме, чукай силно по вратата ! - Пролетта и лятото беше постоянно навън, правеше пейки, оградки, масичка от изхвърлени дървении, садеше цветя, дръвчета и се грижеше постоянно за тях, повечето купуваше сам с мизерната си пенсийка. Всяка строителна работа му се отдаваше и реално той поддържаше входа, мазетата и стълбите. Беше висок мъж, не особено контактен, рядко се смееше, постепено се разкриваше пред мен, като страници от стар, приключенски роман описващ един труден, но достоен живот. Работил е дълги години в Тунис и знаеше добре арабски език, разказваше много интересни неща свързани със строителството там, доста по различно, заради климатичните особености и традиции. Мразеше политиката и политиците, рядко говореше за тях, казваше, че всички, човешки беди започват от тях! Беше религиозен християнин, не църковно фанатизиран, по скоро чисто духовен, обичам такива, неординарни хора и ги уважавам за човешките добродетели! За сега, толкова зная за него, не обичам да разпитвам хората, чакам това, което те сами решат да споделят с мен ! Роднините, често се майтапят, че лудите ме намират и обичат през целия ми житейски път, има нещо вярно, но срещите с тях, винаги са ме карали да се замисля, кои са лудите всъщност!?
Преди време, пак се зазвъни по неговия начин, носеше ми две малки щайги, накарах го да влезе, той дълго се двоуми и извинява, накрая попита:
- Имаш ли програмата БТВ екшън, аз не я приемам, а само там дават мача Ливърпул- Лудогорец, грехота е да не се гледа - казах му че ще я намерим, аз не си падам и не следя спорта, но понякога гледам с удоволствие , налях по една малка, той се засуети, искаше да донесе пресни ябълки и домати, купени изгодно от Женски пазар, явно от там е довлачил и щайгите. Казах, че имам всичко, хванах въпросната програма и загледахме. Помоли за чаша вода, разреди ракията и едвам хапна нещо, като каза че си е изпил и изял отреденото на тази земя. Звукът беше недостатъчен и го пуснах на усилвател с тонколони, повече си говорехме и головете ги гледахме на повторенията. Показах му компютъра си и възможностите на Гугъла, Скайпа, това което пиша в блог.бг, беше силно впечатлен, попита:
- Това е като друга държава и реалност, колко струва интернета и компютъра, дали ще мога да се науча да го ползувам ? – обясних, че на старо може да се оправи с 200-300 лева, а аз ще му помогна в обучението, явно сумата беше голяма за него, тръгна си замислен, защото беше ясно разбрал, че това е средство против самотата.
Днес не се е обаждал, но усещам как жаждата за знание и връзка с другите хора са го обзели отново, сега зрее и ще се обади с нови подпалки в ръка ! Не е само това, Наближават Коледните и Новогодишни празници, всички са се юрнали да купуват тъпи, материални подаръци, да отбият номера, забравили духовното, уважението и обичта !? Забравили, какво и колко му трябва на човек, малко огън, малко топлина и човешко отношение ???? Не съм религиозен, но съм убеден, че този човек е библейски пратеник за мен, чакам го с радост и нетърпение ! Весели празници на всички !