автор: rumpel

Сякаш лунен ключ, спирам в ключалка
и оттам скачам право в леглото.
Гъделичкам ти миглите малко
и отключвам у тебе доброто.

Палав лунен лъч! И не преставам
да отварям у тебе незнайни
и необикновени представи
за добре съхранявани тайни.

После бавно от себе си свалям
седемте лунно-цветни воала.
Със родопски слова все те галям,
докато е луната заспала.

И накрая сама ще се вдигна
към безмълвната лунна вселена.
Там, където не би ме достигнал
с обич, за да не ми е студено.