автор: Stanislav

Ха-ха-ха. Не мога да се въздържа от подобно начало на моето излагане върху (излагането всъщност си е изцяло негово) произведението на „шивача".
Всъщност, по-прецизно би било да го наречем лирическия шивач, така би отпаднала необходимостта от кавички. Макар подобно на неговото непрофесионално неумение да отразяваш живота се среща много рядко. Ако поетическият наратор си бе дал труда да вземе поне един урок по шев и кройка щеше да разбере, че нещата се случват в малко по-друг порядък. Първо мериш, после кроиш и накрая режеш. Той е постъпил малко като в онзи виц за ловците дето тръгнали да трепят вълците в гората и започнали да стрелят поред горските обитатели, после щели да гледат кой е вълк, кой не е.
Сега да видим и достойнствата на стиха. Така… гледаме…, гледаме… и понеже нищо не виждаме ще се спрем на недостатъците му.
Първо, лирическата кройка на произведението е скалъпена доста неумело. И през очилата на баба ми е видно, че единият ръкав е с няколко лирически сантиметра по-дълъг от другия. При днешните минусови температури, на всекиго е ясно, произведението е обречено на внезапно измръзване, настинка, краткотрайно преболедуване и смърт. По-уместно би било при това положение да напиша вместо литературна критика заупокойна молитва, но както е казано в народната приказка да не избързваме - яйцето е още в черупката, а ние бъркаме омлета.
Второ, сметката е равна. Но кажете ми къде в литературата има равни сметки. Никъде. Точно така. Не можеш да подхранваш илюзията у младото поколение, че е възможно съществуването на подобно явление. Интересното е че самият поет с доказано недоразвит логически дял на мозъка си сам опровергава своята теза. Той казва: „ще пратя / ножицата си / на заточение". А както знаете това е свързано с разходи за транспорт, със закупуване на лекарства, които да компенсират изгубените нерви и прочее непредвидени. Как, питаме ние, при това положение може сметката да излезе равна!? И отговаряме: никак! Дори бихме си позволили да дадем на автора един наистина конструктивен съвет: Купи си нова ножица! Остави старото, употребяваното, ненужното, влез в новото време, ела при нас, присъедини се към хората с неравни сметки и равни умове. Тогава ще забравиш за всякакво заточение и животът ти ще се превърне от мъчение в забавление.
Трето (но не на последно място, а на трето място), ако туй-онуй ви се затъпи чак дотолкова, моля ви, не режете с него произведения на изкуството - много боли.