автор: dressy

той е пестелив на облаци
в джобовете му никога няма дъжд
а ментолови бонбони
тихо
и бележки от другата страна на луната
където той зимува понякога
не римува думите
нито залезите
нито следите след
храни ме с листа от бреза
гони тъгата от ръцете ми
-дръж се за мен-казва-
знам как пеят пеперудите
сега ще люлеем света-
и ръси цветя по краищата на сънищата ми
строи ми мостове
плете конците на времето
разкъсани след мен
- нататък е,
ако не знаеш още как
златна моя- казва
и пуска очите си в реките на света
той е пестелив на тишина
разказва никога ненаписани приказки
а аз се свирам в ъглите на гласа му
и вярвам в целувки