(на дудука)
На мене още снощи замириса ми на риба
В полуразплетената ми колиба
Mais oui, mais oui, а тука жажда нивга не кипи
На празници - иди-дойди, най-скоро - забрави
Очаквам биковете с ведра почест
Да сторят път на разточителствена похот
Със потни кървави очи от бледна горест
Избавили мъстта си от небивалата скорост
Merci et… por favor звучат във двете ми уши
Къде е третото, ще питаш ти
Mais oui, mais oui, все някой ще сгреши
Да зърне зрънце звън в Едничкото поне
Запушваме уста с рога
Трифазен лунен бунт кога?
Злочести небеса преброждат вечното Nocturno
За двама или трима... Оставú!
Къде се дяна пустата Латерна
Да просне Всичкото отвъд……
Неосъзнато-разгадани хоризонти?