автор: mamontovo_dyrvo

На Заро

Аз съм Гошо. Но не хубавеца. А полуклошаря. Защо полу ли? Просто е. Правя всичко каквото прави един клошар – пия и преживявам от стари кашони, желязо и пластмасови шишета. Ако някъде, някой даде лопата – рина сняг...само зиме. Разликата е, че не спя на улицата. Спя в едно мазе. Пазя другите мазета на блока. От такива като мен. Имам два дюшека. Естествено един върху друг. И одеало. Една гореща тръба за парното прави зимата добра. Лете е хладно, при мазетат е така. И общ кенеф, ватер клозет демек. С чешма. Рахат ви казвам.
Освен това съм крадец. Крадец на храна. Крада отдавна, трябва де се донажда към доходите от кашони. Крада от хипемарката на спирката. Да знаете от мен, ако крадете храна заобиколени от много хора, трябва да сте чисти. В смисъл с чисти дрехи. И ето, днес съм с „крадливото яке”. Защото с него само крада. Нищо друго. Гепих го от един простор, в съседния квартал оттатък влаковата линия. Почти ново, пък и с две лица. Менкам ги при нужда. Голяма находка ви казвам. Вчера беше Бъдни вечер, семеен празник. Аз семейство нямам, персоналът ми е семейството. Поканен бях в хипермаркета на постна вечеря. Ама беше слабо. Промоциите на три вида маслини, две зелини и едни черни си беше чиста проба скръндзавост. С двадесет и пет маслини далеч няма да стигнеш по пътя към стомашния комфорт. Е, изядох и едно кръгло хлебче, ама много тайно, троха по троха. Време да минава... Свих и една мандарина. Две пера лук, две репички и ето ти го минимумът от седем ястия. Нали съм праведен – спазих постите. Днес обаче е Коледа. Яде се месо и съм гладен. Обядвах, разбира се. Откъм промоции беше богато. Хапнах пражки кренвирши на клечка, бекон на клечка, хамбургски на клечка. Идеално клечесто меню, асорти. Но за вечерта ми беше нужно нещо по-така. Защото щях да имам специален гост. Нали разбирате. Жена, госпожица Касандра. От Надежда. Имала шише вино, от мен мезето. Отдавна се каним да подпечатаме връзката си...на моите дюшеци...
Всеки си има методи на крадене. Аз съм опитен, владея доста от тях. Но си имам любим. Напълно безопасен. Първо взимам един хляб, ненарязан, опакован. Разтварям онова телче с хартийката и хлябът се показва. После отивам при луканките. Вземам парче панагюрска – дълго, широко и тежко.
Прислонявам се до хлебните стелажи, там камерата няма обхват и напъхвам луканката в хляба. Направо я натъпквам със сила. Завързвам отново, телчетата стягат дупката и... иди ме хвани. От количката на лентата, касиерката го маркира и съм готов. Чиста работа.
Така направих и днес. Всичко беше наред, когато забелязах млад мъж, в избелели джинси, заедно с един малък пич, синчето му явно. Движеха се безцелно, с навъсени лица. Тихи едни такива...Около тях щъкаха като на коледно рали препълнени с какви ли не лакомства колички. Когато минах порай тях, ухото ми долови думите на малкия:
- Татеее, като те вземат на работа, нали и ние ще си бутаме количка?
Уж минавах за коравосърдечно копеле. Но сърцето ми се сви. Бързо се обърнах и повторих операцията с хляба. Забравих да ви кажа. В един хляб се събират или една „Панагюрска” или две сушеници. Напълних го с второто. И на касата. Забелязах моите хора на съседната. Платиха четвърт кренвирши. Изкочих навън и зачаках. Когато излязоха ги пресрещнах:
- Провеждаме анкета. От хипера. Сред най-малките ни клиенти. Ще участвате ли?
Хлапето важно и начумерено кимна.
- Слушай въпроса тогава. Кой е най добрият старец на земята?. Знаеш ли?
- Дядо Коледа, Дядо Коледа е! – подрипна малечкия.
-Браво, момченце. Ето ти наградата! Печелиш една панагюрска луканка! Честито на печелившите!
Детенцето се усмихна като че ли беше получило торба с шоколадови вкусотии. Светна ми пред погледа.
- Кой си ти, по дяволите – прошепна накланяйки се към мен таткото.
- Да кажем...Дядо Коледа. Весели празници! И се шмугнах в сумрака.