автор: mihala

СЛЕД СМЪРТТА човешкото зрение/ виждането/ се обръща към вътрешната същност на човек. Той продължава да вижда, но не съзнава ,че е умрял, а е ,в един вид, средно положение- спящо - будно.
Започва да вижда душата и не съзнава,че тя е променила своето местоположение.Тя е преминала в ново положение на център на ново духовно тяло. Вече вижда своето духовно тяло като нещо нормално. Душата е намерила своето място.Тя се е приютила в черна дупка в тялото /може да се разглежда като действие на черен дроб/ и е попаднала в нейното завихряне, където започва нейното отделяне - частици отиват в черната материя, други остават в ядрото на дупката с част информация и продължават своето завихряне, а трети се отделят с информация и поемат път към бялата материя на тялото,но по висше състояние от тази на земята. Душата като съзнание/ може да се каже ядрото на душата/ остава в тази капсула на черната дупка и участва в нещо като живот на вселена. Това ,може да се каже, е нов път/подготовка/ за засяване. За семената на земята се нарича еаерация.Когато земната материя на човек е бяла тя се слива със своята душа и отива при Бог, когато е черна тя отива към дълбините на земята с душата си.Това продължава до 40-ия ден след смъртта. Докато остатъка от съзнание във фееричната материя обикаля своите познати места, душата извършва своята дейност във вътре утробната същност. СЪНЯТ Е ПОДГОТОВКА НА ДУШАТА ЗА ДЕЙНОСТТА Й СЛЕД СМЪРТТА НА ТЯЛОТО.
Това се отнася само за души, чиито тела са умряли от естествена смърт.Те продължават да участват във вселенския живот.Тяхната душа е узряло семе.Сливането й с човешкото тяло създава условия за продължаване на живота,но в друг вид материя.@