автор: katbalu

В детския дом засия,
пъстра коледна елха.
-Бързо! Време няма вече!
Ах! Лапландия!... Далече е!
Пощальона точно днес
тръгва към любим адрес.
„Що да пиша?“– мисли Радко
„Нека да е по- накратко!
Дядо Коледа е стар,
как ще прави дар след дар?
Трудно ще му е за мен
знам, че ще е затруднен,
аз си нямам мама, татко,
ни сестриче, нито батко,
ако тръгна да желая
няма да се види края...
Ех! Затуй ще си мълча....
Само ще го поздравя...
Нека той сам си реши
Със какво ще ме дари...“

Ето – в детската градина
под елхата празник има.
Някой пуснал е чувал,
и с шейничка отлетял...
Светят детските очета,
тропкат весели крачета
и протягат се ръчички
към играчки и торбички.
Радост! Радост е голяма.
Рипат всички до тавана,
само Радко сам стои
и подарък не държи.

-А? Но ти защо така
нямаш нищичко сега?
Дядо Коледа за теб
Не остави ли колет?

Радко рече с тъжен глас:
-Писах във писмото аз,
той сам мъдро да реши
със какво да ме дари....
Вярвах в него. Затова...
Ала той....не.. ме... разбра...

Първи скокна Симеон
-Ето моя камион!
Имам толкова коли,
карай я на воля ти!

Петьо рече – „Я вземи
тези докторски игри..

Надето прегърна Радко:
-Шоколадче имам сладко.
Дядо Коледа сгреши,
било е за теб! Нали?

Сашко весело подскочи
Топка шарена посочи:
-Да пориташ с мен братле!
Давам ти я от сърце!

Венци весел се засмя:
-Вземай Ради таз шейна

Ицето и то дойде:
-Ето ти едно мече!
Не е истинско, но знай
Пее, свири и играй.

Сокна Радко:
„Как така?!
Сбъднах своята мечта-
имам хубави игри
и приятели добри!
Чуден празник е сега!
КОЛЕДО! БЛАГОДАРЯ!