автор: amduat

Проникваме се
между два тона
в заскрежените полутонове
на ресниците си...
Миг, мигновение, мигане...
Пиано, пияни
себе си засмукваме
чрез всички пори
на сетивата си
и изплюваме гъстия продукт
върху всичко и всички...
Разбираме...
Емпатизираме...
Маскираме...
и мажем връз сухарите на света
с най-ценната си гнилоч.
Изтънчена трапеза.
Гости няма.
Има публика.
И само вътре в нас
е възможно
тайнството на задкулисието.
И само там
то профанизира...
артистично.
О, бял стих!
О, събран светлинен спектър!
О, безформен сухар!
Колизия на невъзможен пъзел.
Едно дете редеше го
във унес.
Едно дете редеше се
във ступор.
Едно дете наивно
го довърши...
Един човек роди се във убийство...
Роди се домакин.
На гости - не,
на публика пресита.
Сухар намаза,
после го опита...
и представление изнесе
в рими за възхита!