автор: Rossa

Мигът си тръгна тази сутрин
внезапно остарял.
Отрони две неловки думи,
че пак бил закъснял.

Излезе без да се оглежда,
на прага не поспря.
След него като сива прежда
разплете се денят.

Площадът мигом го погълна
и в него се стопи
мигът сред хилядите други
парченца от съдби.

Какво че няма да се върне
отминалият миг -
щом мога пак да го прегърна
със този стих.