автор: LATINKA-ZLATNA

/Превод от босненски/

Стихове по дланта търсят
ръцете ми и нежно ги обгръщат,
знаейки, че някъде там
има мост, който очаква
пътниците на живота, свят,
който няма име, нито постоянно място.

Натоварването между бреговете го разделя.
Това, което го обединява са приютяващите мечти
в космическа хармония,
пеене.

Този мост е един, който очаква
обратната страна на живота,
човекът буден сънува
твърда земя по време на ходене,
размахва криле на вдъхновение
и лъкът му е мярка на мечтите
време след бурята,
дъга след дъжда,
че цветовете паметта изтриват.

Не казвай на другите за него,
ти, пътнико, по моста,
че продиктуван е от мъчително очакване,
на стойност блясък провидение,
защото те не могат да преминат този мост,
сърцето на блудния е жадно за слава,
откъсната от градината
и плодове тя не дава.

Нека замечтани да бъдем
на брега на този часовник,
може би в часа на съда
ще прозрем - колко е добродетелен.

Защо пламенен гняв подтиква
желанието на човечеството,
когато добродетелите на мъдреците
са в бурята и всеотдайността?

Този един мост очаква всеки,
светове, които да споделят пристанището,
няма нужда да бързаме,
брегът е един копнеж, суета,
а другият е страст и безпокойство

Когато към цвета на пристанището се присъединят
тихи стъпки, мека светлина в неговия пръстен се движи
и всяка дума в песента
е живот - който се дели
на две
ден и нощ,
и да се слеят могат
само чисти сърца да мечтаят.

За този мост безименен
не казвай на никого нито дума.
Нека душата пее
на брега в будно състояние сияйните
стихове, които пълзят
там от дланта към ръцете ти меки,
пътуващи като смели прегръдки,
техните топли прегръдки
към този мост, който очаква,
в единството на противоречията.

Обгърнат с лист от мечти -
ти, пътнико, който буден сънуваш,
чрез моста прозрачен,
денонощно търси пътя.