автор: ringo

Преди да ослепея
от накипелите сълзи,
да можеше
в очите
да надникнеш
и болката да видиш...
Тих странник съм,
на прага ти поспрял...
Да, аз съм, да!...
Сърцето ти не ме позна...
Рисувам кръст
и давам благослов
на този дом
за щедрия ти дар –
парченце хляб...
вързопче дрехи...
и непотребен
стар чадър
забравен във килера...
Сменил ги бих
за късчета любов
от миналото...
за две-три
думи,
гравирани
във паметта ми...
Но то не се полага...
Защо му е
на странника любов?
За него –
хляб
и вехти дрехи,
за да опразним
гардероба!...

Преди да ослепея...
Да можех да надникна
в душата ти!...
Дали там
болка има
свита на кълбо?...
„Върви по пътя си, човече!
И нека Бог те пази!...”
Вратата се затвори...

Последните ти думи...

Защо не ослепях
преди очите ми
към тебе
да ме поведат?
Защо не окуцях
преди до прага ти да стигна?
Защо не оглушах
преди последните ти думи?...

Защо ли...
Вероятно,
заради болката във мене...
Вероятно...
Но нея тук ще я оставя!
До твоя праг.
Ще продължа нататък...
С парченце хляб,
вързопче дрехи
и стар чадър,
за да ме пази в лошо време...
А във душата ми
ще бъде празно –
като килер,
почистен от ненужни вещи...