автор: mitkoeapostolov

Пролетта приижда с буйните води на реката, където се отразяват яркозелените одежди на дърветата и храстите надвиснали над пътеките; песните на славеите и сойките изпълват въздуха с поетичната глъчка на живота.
Топлите лъчи на лятото се гонят из пролуките между клоните и следват прохладната симфония на вечерния бриз.

Безбрежната палитра на есента дарява своите вълшебни багри на листата; тайнствено шушукане витае между златните корони, от които се сипе спокойствие и се разстила като персийски килим върху простудената земя; само отчетливото тракане на кълвача от време на време напомня, че приказката наближава своя край.

Неустоимата прелест на зимата прелъстява дърветата и на пост се издигат само гордите чела на черните борове останали досега скрити от помпозните премени на техните широколистни събратя; бялата тишина на снега прилежно дописва последната глава, за да може магията на спящата фея да започне след време нов роман.