връзка с част първа
Видя ли кво стана вчера, Азе? Остай'ма а си вържа езика и с'я май срам, срам... Червен като на оная прашките съм са свил зад тва перде в сайта и ни смея а са обадя. И с'я кво да прая? Ша зема и да купя китки на Хулитерките, белким ма открият. Като казаа китки та за сетих за Барашев.
Опс.
С'я да го връзвам ли или да го не връзвам... Езика бе, нема да връзвам некой разпищовен Хулитер,я. Аз да не съм администрация или Бат' Борко. Е, те точно тоа въпроз - да го или да не го - помня ощи га го зададе Шекспир, ма щото и той, като мен немаше тогава бюджет за китки. Като казаа Шекспир и ми дойде една превземаща мисъл.
Абе, Азе, ти кат си по близко до господа от мен(те тва го научих тук), я ми кажи, ако Шекспир беше женен за Люлялина, сега него ли щеши да четем или Барашев? Гложди ма тоя въпроз и са мотай, кат стадо хлебарки в помийна яма върху единствената ми гънка и нема де да въри.
Ша зема да пийна едно, за репетиция, щото като гледам къв ден са я отворил, като устата на Барашев в ботаническа градина, мани, мани... Голем купон ша са формулира... Виде ли бе, ослепелий от старост Азе, виде ли? Две ша черпят днес. Видиш ли или да ти дам телескопа. Едната ДимИ, а другата Усмихната. Ако по две/двама са раждат на ден, тоа сайт ша стане скоро милион.
- Ей, жЕни, мили жЕни,
сполай ви! - викам аз,
в мен крещи другото ми Аз:
- Да сте, Балгословени!
Знам си аз, че езикоразвързването е свястна работа, Азе. Глей с'а кат са почни рано-рано с водка, дека ша са опрем вечерта.
Наздраве Дими!
Наздраве Усмивчице!
Наздраве на всички!
Хухавел и Аза