автор: Rodenavlotos

Реших да се сбогувам със света. Забързах
към прилива, изгребващ вещо пясъка
изпод краката ми. Вълната връзваше
въжета, плетени от пяна и от крясък

на гларуси, поделящи си плячката,
около бързащите към забрава глезени.
Зад мен, едва следяща крачката ми,
вървеше сянката с език изплезен,

навикнала като бавачка да ме пази.
Да не успее нищо пътя да препречи,
назад не се обърнах. Влязох,
предвкусвайки жадуваната вечност.

Вълните-вълци гладно се заблъскаха,
но сянката, да не изневери до края,
се спря, разтегли се почти до скъсване,
пресегна се и ме прибра от Рая.