Живея във държава
със нейм Булгаристан,
в която всичко става
почти като по план.
Със красота и прелест
дарил я е сам Бог.
От Рая тя е взела
и хубост, и порок.
Но видни политици
я грабят и дерат.
Разкъсват със плесници
те дивната й плът.
Коват закони щури
с това и онова,
и се развихрят бури
над родната глава.
И в моята държава
със нейм Чалгаристан
висшистът не остава,
защото го е срам.
Но иде ли в чужбина
и стане ли метач,
по своята Родина
разкъсва се до плач.
Предлага се и проси,
на чувствата във плен,
забравяйки, че носи
Абсурдистан за нейм.
Завършвам тази сага
с поуката, че тук
Абсурдът й приляга,
както на никой друг.