автор: Valens

И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза
и когато „Апчих!” кихна най-малката, почти незабележима луничка, когато тампончето с тоник мина по нослето ѝ. Катя не забеляза и когато другите лунички ѝ казаха: „Наздраве!” След минутка вече нанасяше фон дьо тен за да ги скрие. Тях и малките бръчици, които паячето-време бе започнало да плете около очите ѝ. „Не ни скривай светлината!” - молеха и луничките, и бръчиците, но тя не ги чуваше. „Защо ни криеш? Ние сме толкова слънчеви” - казваха луничките, а бръчиците допълваха: „Не се срамувай! Всяка възраст си има различна, но неповторима красота”. Поне че можеха да дишат и да се чувстват комфортно под завесата – фон дьо тен и пудра, защото бяха чували отчаяните вопли на бенки, лунички, пори и бръчки под пластове некачествен грим: „Въздух! Въздух!”. В такива моменти луничките на Катя се чувстваха щастливки, но все пак предпочитаха да не са скрити с грим за да се усмихват на възрастните и да се плезят на децата по улиците.
„Явно излизаме вече” - си казаха луничките, защото чуха първо превъртането на ключа, а после и токчетата на Катя по стълбите. Чуваше се шумът от улицата и забързаният ход на Катя. После, като всяка делнична сутрин, тя спря и почака докато нещо голямо и уморено не спря с тежка въздишка до нея. Движеха се, но токчетата ѝ не пееха. Обикновено Нещото спираше три пъти и на четвъртия Катя слизаше от него. Пак шум. Много и различни звуци. По-силни, по-слаби. Така беше всяка сутрин. После отиваше в офиса, където работеше. Там беше Светлето... Но там беше и онзи човек, който понякога я викаше в своя кабинет. Тогава Катя много се притесняваше. Тогава и луничките се притесняваха. Защото те обичаха Катя. Сигурни бяха, че и тя ги обича, нищо че ги криеше с фон дьо тен и пудра. Той с много строг глас говореше за някакви справки, срокове и проекти, от които луничките нищо не разбираха, но усещаха, че Катя се притеснява и стресира. В такива моменти завесата фон дьо тен и пудра започваше да става по-прозрачна и те успяваха да видят нещичко. Така веднъж бяха видели този със строгия глас. „Грозник!” - си бяха казали една на друга тогава. Даже и една слънчева луничка нямаше, да не говорим за красивите тъмно кестеняви къдрици с медни отблясъци, които нежно падаха по раменете на Катя. От този ден луничките по не разбираха защо Катя толкова се страхува като говори с него и защо само тихо му отговаря: „Да, господин Николов. Добре, господин Николов.”
Тази сутрин обаче някой блъсна Катя след като слезе от тежкото, пуфтящо Нещо и тя се олюля. „Чантата ми! Помогнете!” Сърцето ѝ биеше бързо. Беше уплашена. И луничките се уплашиха. Какво ли става?! Не можеха да видят, но усещаха, че се е случило нещо лошо.
- Ето Ви чантата, госпожице! Как сте? - чуха топъл, запъхтян мъжки глас. Усетиха, че Катя се успокоява и затова се успокоиха и те. „Значи всичко е наред” - си помислиха, макар че тя още трепереше от случилото се.
- Да Ви изпратя – чуха пак мъжкия глас.
- Благодаря, но офисът ми е отсреща. Как можа да ми се случи? И то на имения ми ден.
- Честит имен ден! Екатерина? И сестра ми е Екатерина.
- Не. Аз съм само Катя. Благодаря Ви много! Имало и добри хора. Боже, имало и добри! Искам да Ви почерпя за щастливата развръзка, но сега бързам. Закъснявам, но довечера след работа, в 18.30 ч., съм поканила приятели в „Мохито Хот”. Елате, ако не празнувате със сестра си, ако сте свободен.
- Благодаря, Катя! Ще дойда с удоволствие! Сестра ми учи в Германия. Ще ѝ честитя по телефона.

- Честит имен ден, Кате! – още от вратата на офиса с мини орхидея с нежни розови цветчета я поздрави Светлето, колежката ѝ. - Шефа го няма днес! Кеф! Пък е и петък! Супееер! Кафе за именичката?! Идва веднааага...
Светла бе много позитивно и жизнерадостно момиче, което напълно отговаряше на името си. Единственият ѝ недостатък бе, че много бърбореше, но дори и бърборенето ѝ бе мило и усмихващо като планинско поточе.
Денят мина неусетно. Чрез многото обаждания и пожелания Катя усети за пореден път обичта на приятелите и близките си. Беше щастлива. И луничките бяха щастливи. При толкова щастие Катя сигурно би забравила инцидента от сутринта, ако не бе вълнението от предстоящата среща с мъжа догонил крадеца и върнал чантата ѝ. Вълнение с такава сила не бе усещала през последните две години.

Тампончето с дегримьор събуди луничките. Проспали бяха цялото празнуване в бара.
Усетиха че дегримьорът бе различен, но също така нежен и внимателен към тях. Браво на него! Без усилие махна завесата от грим, която им пречеше да виждат, макар че за последните няколко часа, в които те си поспаха, това нямаше значение.
Но не само дегримьорът и банята беше различна. Къде сме? Леко се притесниха луничките, но това че Катя бе много щастлива ги направи щастливи и тях.
- Много ми хареса дегримьорът на сестра ти. Не бях ползвала тази марка. – чуха луничките да казва Катя на красив млад мъж влизайки в слабоосветената спалня.
- Радвам се! – отвърна той, а луничките не можеха да скрият вълнението си „Той е! Той е! Значи, това е този, дето хвана крадеца днес.”, но веднага закриха очичките си с ръце, когато двамата започнаха да се целуват.

На сутринта мъжът влезе в спалнята, сложи на нощното шкафче табличка с две кафета и чинийка с палачинки със сладко от кайсии.
Ароматът на кафе и палачинки накара Катя да се протегне с щастлива усмивка в леглото.
- Как спа? - я попита с целувка той и дръпна завесите. Бе един от редките моменти в края на ноември, в които слънцето успява да пробие облаците и да достигне до нас. Луничките на Катя заблестяха от слънчевите лъчи.
- Колко си красива! Истинска! Уникално красиви са луничките ти!
Луничките на Катя така се надуха от този комплимент, че ако някой ги бе докоснал с игличка сигурно щяха да се пукнат: „Красиви сме! Красиви сме! А ти ни криеш! Поне от него не ни крий.”
- Благодаря ти! Много са вкусни! – каза Катя на младия мъж, след като опита от палачинките със сладко от кайсии, с цвят на слънце и усмихнати лунички.

Валентина Йосифова
24.11.2014 г.