автор: danubiusfish

Довчера бях един от многото
работещи за хляб и сол
така, че само гледах логото
на бляскавия светещ МОЛ.

Преминах в гвардията, старата
и днес съм пенсионер напет,
дробя си всеки ден попарата
в ръка със газов пистолет.

Записвам всяка вечер парното
и цифрите в електромера,
че може да е много харно то,
но пенсията е химера!

Добре е, брате, че дочаках
да видя пенсионни дни,
а то, поглеж, какво им готвят
на следващите, погледни!

Живот без радост, без надежда,
чер, мрачен, като антрацит!
Кой дявол го така подрежда!
Накратко, брате, геноцид!