автор: frezija

На цвят прилича мрака чер
на мен и мойте нерви.
Не се плаши, а привечер,
в четвъртък, през ноември
хвани случаен автобус,
на спирката последна
опитай мрака и на вкус.
Дано не ти приседне!
Такава съм и не съвсем.
Понякога съм бяла.
В четвъртък сутрин, през ноември,
до съвършенство цяла
съм захар мед и карамел.
Ако си търсиш ситост,
изпий си хапчето за смелост,
ела и ме опитай!
Защо изглеждаш колеблив?
Ноември се сгъстява…
Четвъртъкът ще се взриви.
Животът отминава.
А мен ме има в този миг.
За утре кой ти казва!
Строши мълчанието с вик, или..
или…си плюй във пазвата!