автор: kasiana

Сỳрна се дъжд неочаквано в мрака,
блесна светкавица, гръм проехтя…
Някъде някой изви глас, заплака.
Сова през двора без шум прелетя.

Някъде някой танцуваше сàмба,
звънна китара, събуди нощта…
Нейде поет пренареждаше ямби,
гаснеше тихо пред него свещта.

Сỳрна се дъжд и градчето окъпа.
Час преваля и дойде утринта.
Слънцето, голо, изпъчи си пъпа
в синята вис – на небето в дланта