автор: wingless

Различно е когато дъжд вали.
Измила всички топли земни рани,
водата от небесните герани
издъхна.И под пясъка се скри.

Изчезна,(неуморен да блуждае
денят с дъха си всичко замъгли)
за да не може никой да узнае,
защо на малки капки се дели.

А после си отиде.Но забрави
над покривите мократа дъга.
И във калта сурова не остави
след себе си ни радост,ни тъга.