автор: botyofentiev

Зората ме целуна със сияйни устни,
слънцето изпрати ми лъчи,
няма да се скитам днес напусто
под избледняващи звезди.

Ще търся вятъра – да си играем,
ще прегръщам птиците на двора
и един такъв – съвсем нехаен,
ще поздравявам всички хора.

Ще разбереш, че те обичам –
Живот нещастен и красив,
там нейде щастието ни пресича
всред трафика ни полудив.