автор: solar

Писма - поетични импресии
... тръгнах по твоите пътеки - оглеждах се за теб и
твоя апарат...заслужаваше внимание
широкото черно-бяло райе на панталона ми...
а по главната - гъмжило -
мъже, жени, ученици - такъв слънчев ден, а
умът ми се препъва да дири думи
за утеха - нито един познат по обедно време...
И все пак, възхитително и елегантно е
да умееш да не правиш нищо, освен мириса на желание
да запаметяваш образи. Това чело представлява
широка река от бръчки..., но
владее такта на ласкател - салфетка за момиче от
съседна маса, а нейните очи пламват
със сила на разгневена божественост. Тук
всеки има своя собствена етика. Петък Раница на гърба,
свободни две ръце прегръщат момичешко рамо,
а погледът му гали скритите извивки на тялото,
навярно с порив от предишен спомен.
Над мен отрязък от небе, в чантата
стихове с вкус на тъга и
чаша димящ чай, е ... и един непознат
пред когото всичките ми притежания са нищожни...
на това се казва последно парче от
лятно авеню... здравей, Джу