Две горящи свещи и креват разпилян,
така ще те посрещна целият в плам,
без капчица свян, без капчица срам
душата си на дявола дори ще продам.
С роза галейки ще те съблека,
а с целувки нежни после ще те облека.
Бавно ще се носим в ритъма на любовта
а дявола ще стиска моята душа.
С шоколад като художник върху теб ще творя,
а със сметана и ягоди ще те украся.
С поглед страстен към грях ще те призова,
и ще изчезне за нас света.
Викове страстни и стенания сластни,
куп гласни и съгласни
безсмислено изредени ще летят,
а съседите ще ни простят.
И като грохота на преминаващ влак,
ще разтърси всичко пак и пак
докато в стаята не настане отново мрак.
Дяволът ръка ще подаде и мен ще призове,
душата ми непокорна с пирони към мен ще прикове,
да скита редом с мен още дълги векове,
докато страстта не ме призове.